Преди да ви разкажа за моята идея, за моята мечта, за моето бебе, което се роди в най-подходящия момент… ще ви запозная накратко със себе си.

Казвам се Петър Петров и съм роден в малкото градче Исперих, на 2 часа от река Дунав и на 2 часа от Черно море, в Област Разград. Нямам брат или сестра. Нашите въобще не се разбират. Вкъщи средата ме принуждаваше да прекарвам по-голямата част от времето си навън по площадките, залите и стадионите. Играех волейбол, футбол и танцувах брейк танци с приятели. Често обаче оставах сам с дядо си, който е алкохолик и търпях критика за всяко свое действие. Трудностите ме изградиха и ме направиха човека, който съм днес.

Мечтаех да бъда професионален спортист, но се дипломирах като журналист и в момента развивам своя медия, с която разказвам истории на успели личности и организации, а от скоро и студио, с което създавам фото и видео съдържание за различни бизнеси и клиенти.

Как се ражда идея, която да те буди всеки ден?

Докато бях студент във Великотърновския университет, си спомням, че имах предмет, който ми беше страшно интересен. Изучавахме „Чуждестранна журналистика“  – предмет, който проследява историята на журналистиката по хронологичен ред във всички континенти. И тогава бях толкова впечатлен от медийните предприемачи, които създават първите вестници и начините, по които се конкурират, че не исках лекциите да свършват. Бях като опиянен от информация. Но най-вече бях вдъхновен.

Винаги съм се мотивирал от хора, които са успешни. Но този път беше различно…

След това имахме задача да направим Content Analysis на определена тема. С две думи трябваше да анализираме къде, какво и как се пише и споделя информация за определена тема. Всеки си избираше сам. Аз избрах темата за ,,Успелите българи“. Няма да повярвате, но написах ,,успели българи“ в Goooogle и стигнах до последното О от страници. Изчетох всичко.  Направих таблица с медиите, които споделят успехите на българите. И накрая установих, че успехът на българите се пренебрегва.

Пише се за хора, които са изкарали много пари от нещо или златни медали, купи, трофеи и наистина с високи постижения и това ме разочарова много. Успехът не е единствено пари, златни медали и купи. Турнири, екзотични дестинации и лукс.

Успехът на хората е нещо много повече

За всеки човек успехът е абстрактно понятие. Има хора, които се чувстват невероятно успешни ако имат семейство, кариера, написана книга, изобретение, иновативен продукт, красива картина, незабравимо събитие, красива песен, малък бизнес, рекорд на Гинес, спортен клуб и какво ли не. И всичко се опира до едно основно нещо:

Желанието на човек да създаде нещо, да вярва в него, да се труди за него, да следва интуицията си и никога да не се отказва, за да го постигне.

В наши дни се говори за свръх успешни личности като Джеф Безос, Марк Зукърбърг, известни спортисти, актьори, модели, певци, бизнесмени и още. Това според мен е голям проблем, защото успехът започва да се усеща като твърде далечна дестинация. Към която потегляш с очила, покрити със 100-доларова банкнота. Това по-скоро ще обезкуражи хората да открият своя път или ще ги мотивира, но не се знае с цената на какво.

Тези мисли ме събудиха. Тези размишления бяха всеки ден в главата ми. Винаги съм усещал огромна сила си в себе си и реших да я използвам за нещо добро. Винаги ми се е искало хората да бъдат по-щастливи, да работят и да правят, това което обичат. И вярвам, че всеки има нещо, което е неговото призвание, но просто все още НЕ го е открил.

Истината зад идеята да създам своята медия www.thejourney.bg, се роди от няколко неща:

• Исках да създам платформа, която на първо място да помага, да вдъхновява и да образова хората в интернет
• Да разказвам и да документирам истории на успели личности и организации от различни области на живота, за да покажем, че успеха се разбира по-различен начин от всекиго и, че има хора, които УСПЯВАТ!
• Да наблегна на пътя към успеха, на онези ключови моменти, на които повечето хора спират и се отказват от мечтите си.

Какво всъщност се случи

Истината е, че да имаш мечта е нищо. Всяко дете има мечта. Дори и талант да имаш – не е достатъчно! Иска се работа и постоянство. Когато стартирахме нашия уебсайт и youtube канала ни, наистина нямах представа от къде да започна. Бях вложил около 4 000 лв само за компютър, още 2 000 лв за камера. Още малко за сайт и много време в размисли и проектиране. Направих първото видео, в което разказах за идеята си и много успешно стигнахме 2 хил. гледания за 2-3 дни.

След това парите ми свършиха и се наложи отново да се кача на речен кораб, където бях работил известно време. Създадохме концепцията и се наложи да тръгна. На кораб работя като Adventure Host и сутрин правих йога, следобед разходки с гостите с колелета, изкачвахме върхове и по цял ден бях зает. Цялото ми внимание беше на кораба и нямах възможност да пиша статии или да правя видеа и се бях разстроил много…

Но пък след първата заплата си взех още техника, след втората микрофон, след третата друго и така върнах амбицията си да продължа. Работих по няколко месеца и след това няколко почивах в България и успявах някак си да балансирам. Не след дълго се появиха и първите ни „герои“, за които започнахме да разказваме. Например първото ни видео с Емил Златев, който ни разказа за ползите от плуването в студените води.

След това второто видео моята приятелка го бе организирала и веднага като се върнах от кораб тя ме изненада с пътуване до Бургас, където снимахме и направихме едно по-дълго интервю с един от най-впечатляващите спортисти Димо Бенев. А в процеса успешно завърших няколко курса за видео продукция и монтаж, един от които на National Geographic. Ставах все по-добър в това, което правя и исках да създавам все повече съдържание…

След това попаднах на репортаж за Антоанета Цочева – една успяла българка в Англия , която ми направи впечатление, че е работила като чистачка, а след това създава бизнес за над 1 милион паунда и се свързах с нея. Направихме интервю и веднага се качих обратно на кораба. Така загубих няколко месеца и финиширах видеото буквално след половин година, но въпреки всичко продължавам да работя върху мечтата си, за да мога да продуцирам един ден документални филми, които да достигат до повече хора.

Надявам се моята история да ви е вдъхновила също.

Благодаря Ви за вниманието ❤️