На 25 февруари 2021, станахме свидетели на поредното малко по-масово блокиране на един от най-ползваните приложения в световен мащаб. В този случай, това бяха Инстаграм и Месинджър. Разбира се, този път спирането не беше за дълъг период, но на моменти се усещаше забавяне и спирания в двете платформи, които пречеха на нормалната комуникация. 

Със сигурност е нормално такива платформи, които се ползват от милиони (и даже милиарди) хора по света, да спират, да се бъгват и да пречат в някои моменти. Такива извънредни ситуации са доста нормални в днешния технологичен свят. Трябва да сме свикнали…

Но тук идва един друг момент – момент, който дава огромна власт на така или иначе монополни компании, които си мислят, че имат цялата власт. Всъщност, то си е точно така. Те имат огромни ресурси – невероятни кадри, милиарди в капитал и дори лоби в различни страни. 

Какво е „технологична диверсификация“ и защо е нужно?

Преди не много време, след скандалите около новия президент на САЩ Джо Байдън и импийчмънта на Доналд Тръмп, една от компаниите, които бяха засегнати в това отношение беше Палантир, която получи бан от няколко технологични компании като Facebook, Twitter, а Амазон дори спряха хостинг услугите от компанията.

Последното голямо спиране на услуги на гигант и по-точно на Google, беше на 14 декември миналата година. Тогава за няколко часа услугите в световен мащаб спряха.

Какво е диверсификация?

В повечето случаи, когато става дума за структурата на една икономика, думата диверсификация означава „отказ от едностранчива специализация”. Например: руската икономика е силно зависима от износа на енергийни суровини като петрол и природен газ. Това я прави изключително уязвима на колебания в техните цени на международните пазари.

В инвестиционната сфера думата се свързва с предприемането на ходове/стратегии за управление/разпределение на риска. Например: ако голяма част от средствата на един инвеститор са в една страна, един сектор или определен тип финансови активи, той е силно уязвим при неблагоприятно стечение на обстоятелствата. В известна степен диверсификацията на риска е близък термин и с хеджирането на риска.

Именно заради това, и всички тези случаи, в които големите технологични гиганти имат огромна власт, това трябва да бъде променено с така наречената технологична диверсификация.

А това значеше, че и милиони други бизнеси в цял свят също спират. Именно това налага наличието на разделение на риска, което подобни ситуации налагат.

Прекалено голямата власт на Google и монополоното им положение днес представляват глобален риск за сигурността и ако ЕК и ЕС спят проблема ще дойде със страшна сила в даден момент. Чудим се кога ЕС ще иска и технологична, а не само газово-петролна диверсификация, защото проспим ли мача, сметката си е за нас.

Действията на големите държави срещу големите гиганти и нуждата от технологична диверсификация

Възходът на американските технологични гиганти постави уникално предизвикателство пред регулаторите. Самата скорост, с която днешните технологични гиганти преминаха от обикновени „Dot-Com стартиращи фирми“ в общежития и гаражи до върха на Fortune 500 е безпрецедентна. На всичкото отгоре Конгресът е изправен пред значителен проблем; те тепърва започват да разбират бизнеса, който се опитват да регулират.

През октомври месец миналата година (2020) Министерството на правосъдието на САЩ заведе дело срещу Alphabet, компанията майка на Google, като направи първият „изстрел“ в дългосрочната война на няколко фронта срещу Big Tech от федералното правителство. Малко по-късно и щата Калифорния подаде молба за присъединяване към това дело. Делото на Министерството на правосъдието твърди, че Google е нарушила антитръстовото законодателство чрез партньорствата си с Apple и Samsung, за да бъде търсачката по подразбиране на техните устройства.

В исковата молба се твърди също, че Alphabet е оказала натиск върху други производители на устройства, които са използвали операционната им система Android, за да заредят предварително своята търсачка и другите си приложения на устройствата задвижвани от нейния софтуер.

По-късно през декември миналата година, Федералната търговска комисия и двупартийна група от 46 щата заведоха широки антитръстови дела срещу Facebook. В делото на FTC се твърди, че Facebook е придобила това, което агенцията е сметнала за „конкуренти“, за да им попречи да станат бъдещи заплахи, и демонстрира „антиконкурентно поведение“. Те също така подчертаха поведението на Facebook във връзка с други потенциални конкуренти.

В съдебните дела се цитират и допълнителни доказателства за монополистичното поведение и нагласи на Facebook чрез нейните правила за това как приложенията на трети страни могат или не могат да използват платформата и потребителската база на Facebook. FTC публикува изявление, в което се казва, че тези мерки „са послужили за възпрепятстване, потискане и възпиране на появата на обещаващи конкурентни заплахи“.

Искът очертава, че предполагаемото неправомерно поведение на Facebook е довело до вреда на потребителите. Твърдението им е, че потребителите имат по-малко възможности за избор между платформите за социални медии, което води до по-лошо изживяване за тях и че технологичната индустрия е пострадала от „намалените инвестиции в потенциално конкурентни услуги“. Ако делата са успешни, те биха могли да разкъсат гиганта и да принудят Facebook да се лиши от Instagram и WhatsApp.

Исковете на FTC представляват много различни предизвикателства. Първо, агенцията беше подписала и двете сделки по времето, когато бяха сключени самите покупки от страна на Facebook – и тази за придобиването на Инстаграм, и тази за покупката на WhatsApp. Изглежда, че целта на съдебните искове е насочена погрешно. Спорът е, че придобиването на Instagram през 2012 г. е монополистично. По това време Instagram имаше само 35 милиона потребители, Facebook обаче имаше над 1 милиард. Фейсбук купува ли бъдеща конкурентна заплаха или придоби компания с безплатен продукт към собствения си набор от продукти, подхранваше го, използваше съществуващите си таланти, ресурси и опит, за да го изгради до това, което е днес? Това, което може да бъде по-очевидно преследвано обаче е клонирането на Instagram от функции на конкуренти като Snapchat и TikTok на Byte Dance.

WhatsApp беше придобивка за позициониране и разширяване на обхвата на Facebook по-нататък на международно ниво. Излагането на този аргумент в съда обаче ще бъде трудно и нещо, което всички ние бихме искали да гледаме от трибуните. Не е ясно как Facebook е планирал изцяло да си осигури приходи от WhatsApp, тъй като това е приложение за съобщения, което не обслужва реклами на своите потребители. Или поне така беше, когато самото дело стартира. А от-скоро това ще се промени. Приложението също така твърди, че има криптиране от край до край, което означава, че може би данните за поведението не се използват по никакъв начин. Също така, не е ясно колко пари се правят от неговия бизнес API. WhatsApp се използва предимно повече в чужбина, отколкото в САЩ. Ясно е обаче, че Facebook видя причина за закупуване на компанията за 19 милиарда долара и те вероятно вярват, че ще видят възвръщаемост на тази инвестиция под някаква форма.

Тези действия с втората стъпка означават стъпка, която федералното управление иска да направи, за да овладее Big Tech компаниите. През октомври Министерството на правосъдието заведе дело срещу Google за предполагаема незаконна монополизация на пазарите за търсене и онлайн реклами.

По-добър път към управлението на тези технологични гиганти може да бъде чрез регулиране, а не чрез антитръст действия.

Целта трябва да бъде да се ограничи какви данни могат да се събират и как тези компании и други могат да използват тези данни, като същевременно внасят публична прозрачност в своите практики за събирането им. При подхода към антиконкурентно поведение на тези организации трябва да имаме предвид, че тези монополи са до голяма степен монополи, избрани от потребителите, а вместо това просто ограничаваме способността на тези компании да се утвърдят в интернет.

Европейските законодатели и издатели неотдавна се борят за по-справедливо разпределение на приходите между медии и платформи. Но задачата никак не е лесна. Според чл. 11 от европейската директива за авторското право в цифровия пазар издателите могат да получат обезщетение, ако Google използва части от новинарски текст. Издателите са на мнение, че тези фрагменти често отнемат необходимостта потребителите да кликват върху статии, което води до загуба на посещаемост и приходи.

Няколко страни членки се опитаха да въведат вариации на този модел, но удариха на камък. След като германски издатели се отказаха от Google News, те все пак се „преклониха“ пред гиганта заради спад в трафика от прочитания и търсения на новини. Испания също се отказа от услугата за новини на Google, но установи, че оттеглянето понижи посещаемостта на уеб сайтове с 6-14%. През 2019 г. френското правителство също се опълчи на модела, като прие закон, който задължава тех компанията да компенсира медиите за използване на откъси от новинарско съдържание.

Google реагира на заплахите, като изплати символични суми с претенции да подпомогне финансово медиите. Но се оказа, че предложените суми са в полза само на големите издатели, които заемат челните места в резултати от търсения.

Facebook използва същия подход в Австралия. През февруари 2021 г. тя премахна австралийските новинарски сайтове от своята платформа в отговор на спор с правителството, което се опита да я принуди да плаща на онлайн издания за предоставяне на връзки към новини. Ето защо социалната мрежа договори изгодни сделки с големи медии по свои собствени условия. Най-печелившият от сделките беше Рупърт Мърдок, който притежава 54.3% от пазара на австралийската вестникарска индустрия.

Контролът на социалните мрежи и свободата на словото при наличието на технологична диверсификация

Репортери без граници“ (RSF) предлага способи против това технологичните гиганти да имат властта да решават дали акаунтите в социалните медии трябва да бъдат затворени.

„След като пренебрегваше в продължение на четири години фалшивите новини и речта на омразата, които президентът Доналд Тръмп публикуваше като президент на САЩ, Twitter едностранно реши на 8 януари да закрие окончателно акаунта @realDonaldTrump и след това, няколко дни по-късно, 70 000 други акаунта, свързани с конспиративното движение QAnon.

Facebook, Instagram и Twitch също бяха спряли президентските акаунти за неопределен период, докато Amazon след това спря поддръжката на протръмпистката социална медия Parler. Всички тези решения бяха взети от компании от частния сектор без никакъв демократичен или съдебен контрол“, отбелязват от организацията.

Законите на обществения дебат бяха създавани от парламентите и прилагани от съдии, но сега корпорациите от частния сектор отговарят за това. Техните норми не са определени в демократична рамка със система за контрол и баланс, те не са прозрачни и не можете да ги обжалвате пред който и да е съд.

Кристоф Делоар, генерален секретар на RSF

RSF стои и зад инициативата за журналистическо доверие (JTI), която създава набор от машинно четими стандарти, така че алгоритмите на търсачките да дават предпочитание на медиите, които се придържат към журналистическите методи и етика. Тези стандарти, които могат да се използват и от рекламодатели, са резултат от инициатива за саморегулиране, в която организации от цял свят си сътрудничат под егидата на Европейския комитет по стандартизация (CEN).

person using smartphone and laptop at the same time

Медийната индустрия става все по-зависима от услугите на Google и Facebook

Приходите на медийната индустрия стават все по-зависими от онлайн реклама, а издателите наблюдават как двете доминиращи пазара компании Google и Facebook диктуват съдбата и посоката на журналистиката. Технологичните гиганти печелят от разпространението на новинарско съдържание и получават голям дял от приходите за сметка на по-малките издания.

Тази непрекъснато растяща зависимост беше белязана от преломен момент за един от най-популярните вестници в света. През второто тримесечие на 2020 г. New York Times обяви, че приходите от дигитален абонамент са надминали тези от продажбите на хартиеното издание. Печалбите от цифрови абонаменти са се увеличили с 30% до 146 млн. долара, а приходите от печатна реклама отчитат 55% спад до 28 млн. долара. „Не смятаме, че е можем да се върнем назад“, каза главният изпълнителен директор на вестника Марк Томпсън.

Кралят на дигиталната реклама

Google и Facebook държат общо 54.1% от пазара на онлайн реклама, а медиите ще стават все по-зависими от тях заради ускореното преминаване на бизнеса онлайн по време на пандемията. Изследване на търговската асоциация News Media Alliance открива, че Google реализира печалби за 4.7 млрд. долара от новинарско съдържание през 2018 г., а това са само 4% от общите й приходи за годината. Проучването отбелязва още, че между 16% и 40% от резултатите в търсачката са публикации в медиите.

По нищо не личи, че приходите от реклами на гиганта ще спрат да растат. Финансовите резултати на компанията майка Alphabet за последното тримесечие на миналата година показват, че тя е натрупала 56.9 млрд. долара доходи, от които над 46 млрд. долара идват от реклами в търсачката.

Центърът за проучвания Pew Research Center разкри, че общите приходи от реклама на вестникарската индустрия (печат и онлайн съдържание) се равняват на 14.3 млрд. долара за 2018 г. Дигиталният пазар на реклами е доминиран от компаниите от Силициевата долина – скорошен доклад на Бюрото за интерактивна реклама показва, че три технологични гиганта държат повече от половината от рекламния пазар взети заедно. Това са Google (28.9%), Facebook, (25.2%) и Amazon (10.3%).

Задълбочаващ се проблем

Разследване на Washington Monthly от април показа, че насред старта на функцията Facebook News платформата е давала милиони долари на медийни гиганти като The New York Times, The Washington Post, The Wall Street Journal, Bloomberg и други, за да се показват на първите места в нейния агрегатор на новини. Макар плащанията да възлизат на около 3 млн. долара за всяка компания и да представляват малък дял от общите им приходи, то това задълбочава зависимостта на медиите от технологичните гиганти. Тя би могла да попречи на подходящ контрол върху работата им в някои от най-влиятелните гласове в журналистиката.

Този елитарен ход не е нов – Google и Facebook отдавна обсъждат необходимостта от подкрепа на „авторитетни източници“ – лъскав термин за масовите медии от президентските избори в САЩ през 2016 г. и още повече от началото на COVID-19. Google от своя страна оформя медиите повече от всеки друг технологичен гигант, като използва различни инициативи за журналисти през годините. Те целят да пренасочват трафик обратно към различните й услуги вместо да осигурят равни условия за печалба, разнообразие на мнения и гледни точки и шанс за приходи от всякакъв размер. А колкото по-зависими стават медиите от двете тех компании, толкова повече ги улесняват в опитите им да налагат правила в медийната индустрия.

Правилата в технологичната игра се променят

Идеята технологичната индустрия да бъде доминирана от монополи е толкова широко наложена, че дори е монополизирала мисленето – от стратегиите на инвеститорите до правните брифинги на регулаторите. И въпреки това положението става все по-неустойчиво. След дълъг период на затвърждаване на статуквото индустрията навлиза в нова динамична фаза. В САЩ дигиталните пазари се насочват към олигополи, при които вторите и третите компании се борят агресивно срещу настоящия шампион. Технологичните гиганти се надпреварват за потребители и техните данни: вижте например конфронтацията между Apple и Facebook и кой контролира личните данни на потребителите на iPhone. Същото се случва и с дигиталните конгломерати в Азия. Но олигополите са много по-добри от монополите.

Ветровете на креативното разрушение някога вееха силно в Силициевата долина. Списъкът с компании, свалени от трона, включва имена като Fairchild Semiconductor и Hewlett-Packard. В последно време обаче гигантите се задържат: Apple и Microsoft вече са на над 40 години; Alphabet и Amazon – на над 20. Дори Facebook навърши 17 години.

Какви са опциите от тук нататък?

Европейският съюз и в частност Европейската комисия въвеждат различни нови регламенти постоянно и наличието на една технологична диверсификация би било някакво решение. Монополизирането на такива огромни гиганти, разбира се, не става само с избора на самите потребители, но и регулациите на страните, които позволяват подобна власт.

Големи брандове, които ни се довериха

PR Transparent
Sevastopol dolphin
Soccer Court Logo Template
PrognoziraiMe logo white
sportmax logo 600 600 e1652873788468
novo logo

Ще се радваме да помогнем.

Свържи се с нас и нека заедно започнем дигиталната трансформация на твоя бизнес.

Пиши ни