Едно от най-абсурдните понятия е брутната работна заплата – тя нито е реалната работна заплата, защото реално не се заплаща в цялост на работника, нито е брутна, защото далеч не включва всички разходи, които излизат от джоба на работодателя.

С достатъчна точност и без задълбаване можем да кажем, че ако работникът получава чиста работна заплата 2000 лева, бруто разходът на работодателя е малко над 3000 лева.

За част от тези 1000 лева разлика, платени на държавата, работникът даже и не подозира, защото те се начисляват върху стойността на изфабрикуваната БРЗ (брутна работна заплата), но се водят „за сметка на работодателя“.

Работникът, освен друго, остава и с неприятното усещане, че именно работодателят е удържал пари от брутната му заплата, защото реално се подписва за едни пари, а получава по-малко!

Уж му е ясно, че тези удръжки се изплащат на държавата, ама… остава едно лошо чувство.

Защо работодателят трябва да изграе тази роля на бирник?

Ами защото още от байтошово време ясно, че е алчен „частник“, безскрупулен капиталист и изедник, който пие кръвта на трудещия се, а добрата държава поема плащания за пенсии, болнични, обезщетения за безработица, майчинство и т.н., тоест защитава трудещите се от долните фирмаджии!

Интересно е, защо държавата се притеснява да повери директно на трудещите се правото да си пускат декларации и да си плащат лично данъците и осигуровките?

Ами… събираемостта щяла да пострада!

Няма страшно, нали си има закони и санкции! Или така ще отблъснем електората?

Ами… щели да се затруднят хората с документация и изчисления!

Значи държавата поверява на всеки върховното право да гласува и същевременно смята, че хората не са достатъчно отговорни (и няма да плащат) и не са достатъчно интелигентни, за да си попълнят декларацията?!?

Да не би причината да е друга?

Да не би държавата да се притеснява, че когато всеки трудещ се си получи цялата сума от 3000 лева и бъде принуден да изпълни гражданския си дълг и да плати лично 1000 лева от джоба си, той още на първото плащане ще схване, че някакви хора му прибират 1/3 от изработените пари и плащат с тях дебели заплати на раздута държавна администрация, карат скъпи държавни коли, строят магистрали за стотици милиони на километър, плащат по милион на Боташ ежедневно, докато хора със зелени чорапи се правят на благодетели с пари, отново събрани от тях?

Дали, когато някой политик предложи да увеличи данъците и осигуровките, без реално основание, а просто така, да има повечко за усвояване – дали тогава няма да се напълнят площадите за няколко минути?

Дали когато дойде време за избори, трудещите се ще са за гъби или на риба, понеже не ги вълнува политиката и в краен случай може да гласуват за някой, дето прави шоу в Парламента?

Демокрацията не е само права, тези права идват с отговорности.

И когато човек носи лично отговорностите си и лично плати 1/3 от доходите си на държавата, тогава гражданското самосъзнание ще формира достатъчно бързо, за да осъзнаем, че политиците са слуги на гражданите, а не господари.

И ще им се търси сметка.

Георги Чакъров