Много икономики в момента не растат. Те също не се свиват. Това може да навреди повече от рецесия.

Но какво знам аз? Не съм икономист. Просто обичам да съм информиран. И искам да пиша за това, което чета. Висока инфлация плюс стагниращ растеж. Това е „стагфлация“. Цените се покачват, но заплатите не. Бизнесът съкращава работни места. Хората губят източниците си на доходи, докато разходите за живот продължават да се покачват. Страховете от стагфлация се завръщат. Надявам се историята да не се повтори. 70-те години на миналия век бяха лоши. Недостигът на газ, високата инфлация и безработицата бяха навсякъде в новините. САЩ преживяха едни от най-високите нива на инфлация в съвременната история. А от там и много други страни по света. Хората загубиха вяра в бъдещето. „Това беше десетилетие, в което надеждата умря.“

Днес предупредителните знаци се завръщат.

Историята не се повтаря, но често се римува, отбелязва Марк Твен.

Какво е различното днес? Натоварихме световната икономика с дълг (публичен, частен и корпоративен). „Близо 7 трилиона долара бяха добавени към глобалния дълг през 2024 г., което отбелязва нов рекорден годишен връх от 318 трилиона долара.“ Не можете да повишите лихвените проценти, без да предизвикате дългова криза. Но ако не ги повишите, инфлацията продължава да ни изяжда живи.

Нека това има смисъл.

Службата за национална статистика на Щатите съобщава: „Индексът на потребителските цени (ИПЦ) в Обединеното кралство се е повишил с 3,6% през 12-те месеца до юни 2025 г., в сравнение с 3,4% през 12-те месеца до май.“ Играта на Тръмп с тарифите забавя глобалния икономически растеж. Световната банка предупреждава за „глобален риск от стагфлация“, с предстоящи шокове в предлагането и дългови кризи. „Нов доклад на Световната банка твърди, че глобалният икономически растеж може да се забави до най-слабото си ниво от 60-те години на миналия век.“

Тази ситуация се усеща силно и в България, където инфлацията, въпреки че се забави от пиковите си нива, все още остава над средната за еврозоната. Подобно на глобалната картина, високите цени на храните и услугите продължават да тежат на семейния бюджет, въпреки че ръстът на заплатите успява да ги настигне в някои сектори. Това обаче не заличава усещането за несигурност и намалена покупателна способност, особено за по-слабо платените.

През 2024 г. инфлацията в САЩ се установява около 3,5%, упорито над целта от 2% на Федералния резерв. Междувременно заплатите едва успяват да се справят. Рецесията е болезнена, но предвидима. Стагфлацията е бавен процес, но „обикновеният човек“ го знае. Те едва свързват двата края. По време на рецесии цените обикновено падат. При стагфлация всички сметки продължават да се покачват. Федералният резерв не може да намали лихвените проценти (което подхранва инфлацията) или да ги увеличи (което смазва работните места).

Получавате най-лошото от двата свята.

Това не е просто спад.

Това е капан.

Работните места изчезват, но разходите не. Компаниите замразяват наемането на персонал. Рецесиите свършват. Стагфлацията се задържа за известно време. Не можете да харчите, за да се измъкнете, защото това подхранва инфлацията. Не можете да намалите и лихвените проценти, което кара цените да се покачват още повече. Това означава, че сме заседнали по средата. Печелим по-малко в реално изражение, плащаме повече за по-малко. Да живееш от заплата до заплата вече не е просто фраза.

Това е реалност за милиони.

Известният икономист Нуриел Рубини, наричан „Д-р Дуум“, „вижда плитка рецесия в САЩ до края на 2025 г. заради тарифите. „Когато приливът се оттегли, ще откриете кой е плувал гол“, каза веднъж Уорън Бъфет. По-лошото е, че политиката е изчерпала възможностите си. Напечатахме твърде много. Взехме назаем твърде много. И сега всеки инструмент, който използваме, сякаш нарушава нещо друго.

Не е нужно да си икономист, за да усетиш болката от кризата. Цените са постоянно високи. Централните банки са притиснати в ъгъла. Веригите за доставки все още са крехки. Митата имат голяма роля в това. Енергията е непредсказуема. А заплатите не са в крак с темпото. В САЩ инфлацията се „охлажда“, но само в заглавията. В реалния живот цените на храните се покачват. Наемите все още са високи.

Не ме карайте да започвам да говоря за здравеопазване.

Междувременно растежът на БВП се забавя. Производителността се стабилизира в световен мащаб. Компаниите съкращават, а не се разширяват. Нормалната рецесия е болезнена, но следва определен модел. Федералният резерв намалява лихвите. Стимулиращите средства идват. Пазарът се възстановява. Можете да се възстановите. Има болка, да, но има и изход.

Хората имат надежда.

Стагфлацията разкрива грозната истина.

Системата не е създадена, за да ви защитава. Правителствата печатат пари. Корпорациите намаляват разходите. Оставени сте да се чувствате безпомощни. Но кризата създава възможности. Силициевата долина набра скорост в началото на 70-те години на миналия век. Днешните несъответствия могат да бъдат вашата повратна точка. Бъдете бдителни и гъвкави. И не забравяйте, че най-добрите оцелели не са най-силните, а най-адаптивните.

За България, която е страна с валутен борд и ясен път към еврозоната, дилемата пред паричната политика е различна. Централната банка няма същите инструменти за намеса като Федералния резерв или ЕЦБ, което прави икономиката по-уязвима от външни шокове, но същевременно осигурява фискална стабилност. Присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г. се очаква да донесе както ползи, така и предизвикателства. Въпреки това, съществува риск от спекулативно повишаване на цените и загуба на покупателна способност за домакинствата.

Стагфлацията идва.

Ще се огънете ли или ще се счупите?

Ето какво можете да направите още сега.

Първо, бъдете будни. Не ходете насън през това време. Не сме в нормален цикъл. Това не е просто инфлация. Не е просто забавяне. И двете са. И това променя стратегията. Ако можете, намалете дълга си с висока лихва. Изградете паричен буфер. Диверсифицирайте инвестициите си. Засега все още се придържам към индексните фондове. Ако можете, мислете за реални активи. Неща, които имат стойност, когато парите нямат. Неща, които не могат да бъдат отпечатани.

„През 70-те години на миналия век инфлацията скочи рязко, след като САЩ се отделиха от златото, а цените на златото се повишиха с 1300% през десетилетието. Акциите могат да помогнат, но се фокусирайте върху компании с ценова сила и нисък дълг. Но също така инвестирайте в себе си. Умения пред спестявания. Инфлацията изяжда парите. Научете умения с високо търсене. Умения. Устойчивост. Осъзнатост. При стагфлация оцеляват тези, които се адаптират. Светът се променя бързо. Не изоставайте. Не сте безсилни. Не сте просто число в някакъв икономически модел.

Можете да се подготвите.

Можете да се приспособите. Можете да преведете семейството си през мъглата. Защото, когато нещата се разпадат, осъзнатите, а не късметлиите, излизат по-силни. Не очаквайте системата да ви спаси. Правителството, пазарите, медиите, всички те наваксват. Не можете да си позволите да чакате нещата да се „върнат към нормалното“. Това е новото нормално. По-трудно е. И по-хаотично заради многото несигурности навсякъде. Ограничете това, от което не се нуждаете. Спестете това, което можете. Научете нови неща. Помагайте на другите, когато е възможно.

Защото никой не се справя сам във времена като тези.

Стагфлацията удря най-силно в най-ниските нива.

Тя изяжда заплатите ви, спестяванията ви, времето ви. Но точно затова трябва да останете будни и да останете хора. Може би сега сме в трудни времена. Но ако обърнем внимание, останем дисциплинирани и се грижим един за друг, все още можем да контролираме донякъде как ще завърши. Не сте безпомощни.

Не сте сами.

Просто не гледайте настрани.