Въпросът за приемането на България като пълноправен член на Еврозоната е на дневен ред през последните години.

Предизвикателство пред нашата страна е изпълнението на определени условия, познати в Европейските директиви като Маахстрийски критерии за извоюване на възможността за приемане на еврото като официално платежно средство.

За да се постигне тази заветна цел нашата страна е изправена пред редица предизвикателства, свързани главно с поддържането и провеждането на дисциплинирана и отговорна парична и фискална политика. Както се наблюдава през последните години редица фактори създават затруднения за приемането на България в семейството на Еврозоната.

Вече повече от единадесет години България е пълноправен член на ЕС. На 01.01.2007 година нашата страна стана част от голямото семейство на стария континент.

Следващата важна стъпка по пътя на Европейското единство и интеграция на нашата страна е присъединяването й към Европейския икономически и валутен съюз (ИВС).

През последните години на дневен ред се поставя въпросът „ Кога България ще смени своята национална парична единица с тази на Европейската общност?”. За периода от присъединяването на България в ЕС до наши дни всички български правителства убеждаваха българските граждани, че в близките години страната ни ще поеме съумее да реализира заветната цел. Но тази цел изисква воденето на една продължителна постоянна дисциплинирана и отговорна фискална и монетарна политика на страната, за да се реализира на практика.

Редица учени предвиждаха, че страната ни ще постигне критериите за номинална конвергенция още през 2015 година и спокойно ще е възможна осъществяване на приемането на еврото като официално платежно средство на територията на страната. Но както е известна крилата поговорка от народния фолклор много изследователи „Поставиха коня пред каруцата”.

България към днешна дата не е все още част от Европейския Валутно-курсов механизъм. Преди да се поставят изискванията от Маахстрийския договор, България трябва да е част от ВКМ на ЕС, като изискванията са тя да „престои” там две години и за този период от време да създаде такава икономическа среда в страната, която да съумее да покрие нормативните изисквания за номинална конвергенция.

Благоприятно за нашата страна е, че няма нормативни изисквания за влизането на страната във ВКМ. Единствено, което трябва се направи за реализирането на този предварителен етап преди официално да се преследват изискванията от Маахстрийхското споразумение е Министърът на финансите и гуверньора на БНБ аргументирано със следването на адекватни политики да убедят ЕКОФИН, че България е способна да премине към следващата фаза, а именно коректно изпълнение на критериите за номинална конвергенция.

Какво казват големите световни медии за влизането на България в Еврозоната?

Ще започна с едно заглавие на немския „Шпигел“, което е доста красноречиво – „Шпигел“: Ако приеме България в еврозоната, ЕС ще си създаде още един проблем.

Изглежда, че Европейският съюз е в опасност да си създаде още един проблем, сякаш нищо не е научил от кризата на еврото.“

Това пише германското списание „Шпиел“ в коментар под заглавие „Спорно приемане в еврозоната: Нарастват притесненията, докато България се подготвя за присъединяване към еврото“.

„България има значителни проблеми с корупцията и прането на пари. Въпреки това ЕС се подготвя да приеме страната като следващ член на еврозоната. Мнозина се опасяват, че това е лоша идея“, пишат авторите Ралф Нойкирх и Михаел Зауга. Статията им, публикувана в днешния брой на германския седмичник, е илюстрирана с плакат от протестите от миналото лято, на който тогавашният премиер Бойко Борисов е изобразен с маска за лице във формата на банкнота от 500 евро.

Двамата журналисти са разговаряли повече от час с доскорошния служебен финансов министър Асен Василев и коментират, че след това „човек на първо място започва да се чуди дали е толкова добра идея България да се присъедини към единната валута“. В текста не се разкрива повече от този разговор.

България има няколко сектора с комбинация на корупция, лошо управление и пряк или косвен държавен контрол, която предизвика натрупване на загуби и фактори на нестабилност“, обяснява Иванов. Както той, така и други припомнят проблемите за еврозоната, които създаде приемането на Гърция, допълва „Шпигел“. Според изданието водещи политици в България вярват, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България в зоната на общата валута.

Още едно интересно изречение заема място в анализа на немското списание, което си струва да отбележим…

Напълно е възможно ГЕРБ (…) да се завърне на власт. И това ще е катастрофа за Европа.

Шпигел

Предимствата на България в Еврозоната

Единственият желан изход от валутния борд. У нас валутният борд има статута на свещено животно, но той  не е вечен. Твърдението не предполага непосредствена заплаха за валутния борд, а е припомняне, че малко институции, създадени от човека, оцеляват твърде дълго. Валутният борд ограничава възможностите за адаптация на страната и в трудни времена може да наложи вътрешна девалвация (на практика това означава реален спад на заплатите) или загуба на конкурентоспособност. Как това се съчетава с отворен трудов пазар, недостиг на кадри и следващата го инфлация не е докрай изяснено (виж и нататък).

Ограничаване на валутния риск. Макар и фиксиран в закон, валутният курс на лева към еврото теоретично може да се промени, тоест сега валутният риск не е елиминиран напълно. След влизането в еврозоната, валутният риск се свежда до риска от разпадане на еврозоната, който не е изключен и при валутен борд  (при такъв сценарий се връщаме към курс един лев – една марка). Така след влизането в еврозоната ще имаме един източник на риск по-малко.

Активно участие. Сега България пасивно понася последиците от паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв пример е решението за налагане на отрицателни лихви върху свръхдепозитите на банките, което БНБ бе принудена да репликира. След присъединяването към еврозоната управителят на БНБ ще участва във вземането на решения (като член на Управителния съвет съгласно условията за гласуване), служителите на централната банка ще участват в различни формати; министърът на финансите ще бъде представен на заседанията на Еврогрупата.

Понижаване на транзакционни и административни разходи. Домакинствата и бизнесът ще спестят разходи за обмяна на левове в евро, както и част от разходите за водене на отчетност в евро. В Словакия този ефект се оценява на 3.6% от БВП.

По-ниски лихви. Като резултат от факторите, описани по-горе и увеличената конкуренция, може да се очаква постепенно понижение на лихвите по кредити, както и на доходността по държавния дълг, но вероятно и понижение на лихвите по депозити. Въпреки това лихвените проценти няма да достигнат нивата на страни като Германия, което се обяснява с различния риск и фрагментацията на финансовите пазари. Опитът на останалите страни, които въведоха еврото след 2009 г., показва, че за разлика от ефекта на бързо понижение на лихвите при страни като Гърция през 2001 г., след кризата този ефект е по-слабо изразен, което до голяма степен се дължи на повишеното внимание към риска на отделните страни.

Непреки ползи. Участието в еврозоната слага печат на одобрение на макроикономическата политика на страната и като резултат от понижения риск и намалени транзакционни разходи, може да се очаква ръст на кредитния рейтинг. Това би довело до повече чуждестранни инвестиции (при наличието на възможности, добра среда и развити пазари), разширяване на външната търговия и по-висок икономически растеж. Размерът на тези ползи зависи от това дали се води подходяща макроикономическа и индустриална политика.

По-добър надзор и предпазен механизъм за банките.  Както стана дума още преди влизането в еврозоната страната ще се присъедини към Банковия съюз. Това, както и изграждането на Съюза на капиталовите пазари, ще заздравят надзора и ще съдействат за интеграцията на българския финансов сектор.

Обща гаранция за депозитите. Става дума за третия стълб на Банковия съюз, който все още не е изграден, въпреки някои сигнали за смекчаване на германската съпротива срещу т. нар. споделяне на рискове. Когато това стане, България ще може да се ползва от общата система за гарантиране на влоговете, което е важно на фона на изчерпването на Фонда за гарантиране на влоговете при фалита на КТБ. По-точна оценка ще е възможна при яснота за параметрите на третия стълб.

Освобождаване на валутен резерв/минимални задължителни резерви. Това е една от двете по-твърди характеристики на валутния борд в сравнение с еврозоната. При неумела политика това не е непременно положителна последица. Балансът на управление Емисионно сега включва активи от 47 млрд. лева, които покриват над 18 млрд. лева пари в обръщание, над 10 млрд. лева резерви и свръхрезерви на банките, над 9 млрд. лева фискален резерв (при минимум 4.5 млрд. лева), близо 2 млрд. лева други депозити, както и 6-7 млрд. лева буфер (депозит на управление Банково). Включването на фискалния резерв и депозита на Банково управление са специфично българско решение, евентуално преструктуриране на баланса на управление Емисионно също е въпрос на решение, което предстои да се вземе. Този въпрос не е коментиран от официалните лица.

При влизането в еврозоната минималните задължителни резерви на банките (сега част от пасива на управление Емисионно) ще бъдат понижени до около 1%, което ще освободи милиарди евро. При ниско търсене на кредит и отрицателни лихви по свръхрезервите (както е сега), това не е предимство.

Необходим е широк дебат как да се използват освободените средства и как да се противодейства (чрез макропроденциални и фискални мерки) на евентуални рискове, свързани с увеличен достъп до ликвидност.

Достъп до допълнителни средства за конвергенция. В зависимост от това как ще се развият преговорите по Многодишната финансова рамка за 2021-2027 г., страната ще има достъп до допълнителни средства с цел сближаване на доходите и инструмент за подкрепа на структурни реформи – Convergence Facility и Structural Reform Support Programme (SRSP).

Стимул за реформи. Присъединяването към еврозоната задава посока на икономическата политика и управлението на финансовия сектор. Много от посочените предимства и съответно избягването на рисковете биха се реализирали само ако българската икономика е достатъчно производителна, а пазарите – конкурентни.

Обобщено:

• По-лесно и изгодно пътуване в цялата Еврозона. Няма да има нужда да се купува евро и да се продава остатъкът на връщане;
• Удобство за туристите от Еврозоната да идват у нас. Отпада нуждата да купуват левове и да ги продават, като си тръгват от България. Това може да доведе до завишаване на идващите у нас европейски туристи;
• По-ниски такси при банкови преводи в цялата Еврозона. Българските банки имат едни от най-високите такси за преводи в целия Европейски съюз. За валутни преводи сега се налага използването на приложения като Paysera и Revolut;
• Липса на разходи за обръщане на левове в евро и обратно. Няма да има такси и курсови разлики при превалутиране в евро и лева;
• Стабилна валута, която не зависи от моментните интереси на родните политици;
• По-ниска цена на кредитите. Пряка полза за гражданите и бизнеса ще са по-ниските лихвени проценти по кредитите.
• Отпадат таксите и курсовите разлики за превалутиране с банкови карти при плащане в евро и у нас, и в цялата Еврозона;
• Много по-ниски разходи при инвестиране в евро в Европа. Липсата на превалутиране и високи такси за превод, ще позволи много по-лесно и с по-малки разходи инвестирането в европейски платформи като Mintos и Bondora.

Недостатъци за България в Еврозоната

Загуба на паричен суверенитет. България ще загуби правото да провежда активна парична политика. Но това е факт и към момента, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари. Освен това като малка отворена икономика България е изложена влиянието на международните капиталови потоци, външна задлъжнялост и/или други външни шокове, с които паричната политика трябва да се съобразява. От гледна точка на такущата ситуация (валутен борд) загубата на суверенитет има по-скоро сантиментална стойност, срещу което е предвидена малка компенсация – правото да се постави български символ на гърба на “българските” евроцентове.

Ако се гледа по-дългосрочно, окончателният отказ от парична политика означава, че страната се лишава завинаги от един екстремен инструмент (девалвацията), но това е нещо, което мнозинството от българските граждани вижда по-скоро в положителна светлина.

Асиметрични шокове. Това е основният риск, свързан с присъединяване към еврозоната и с функционирането на самия валутен блок. Асиметричните шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона.  Това може да са и отклонения, дължащи се на ръст на безработицата, спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и системен дефицит по текущата сметк на платежния баланс и пр. Налице са редица проучвания, които сочат дивергенция в еврозоната. На теория при свиване на търсенето в дадена страна, ключово за възстановяване на равновесието е свободното движение на хора и капитали, но съществуват и други фактори за мобилността (несвързани с лихви, цени и заплати).

ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други. Затова се разчита и на макропруденциалната политика, както и на фискални мерки.

Колкото по-изостанала е една страна по отношение на нивото на доходи, толкова по-голям е рискът от асинхронно развитие и/или инфлация. Именно затова т. нар. реална конвергенция, тоест догонването на доходи и цени и синхронизирането на бизнес цикъла са важно предварително условие.

Инфлация. Повечето изследвания по темата констатират повишение на цените в резултат от въвеждането на еврото от порядъка на 0.2-0.3 процентни пункта. Най-високата оценка е за 0.6% ръст на цените непосредствено преди и след влизането в еврозоната на Италия (има значение избраният период и вид индекс). Това се отнася предимно за еднократния ефект от закръгляване на цените, който засяга основно по-евтините стоки от малката потребителска кошница. Смята се, че двойното обявяване на цени, информационната кампания и наличието на конкурентни пазари биха допринесли за овладяване на опитите за спекулативно покачване на цените. По-голям интерес представляват дългосрочните фактори за инфлацията. От една страна, в процеса на догонване на доходи и заплати известно повишаване на инфлацията е неизбежно. Но (отново) конвергенцията е важна: “Колкото по-бързо растат доходите (производителността), толкова повече намалява рискът от инфлация след въвеждане на еврото.”

От друга страна, намаляването на транзакционните и административни разходи, прозрачността, както и понижението на лихвения диференциал са предпоставка за повишена конкуренция, но пък еднократните разходи действат в обратната посока.. При прогнозирането на тези ефекти не може механично да се пренася опитът на други страни. Направена е оценка на тези детерминанти с оглед на българските условия.

Разходи и вноски от финансовия сектор. Българските банки ще трябва да заплащат такси за надзора, осъществяван от ЕЦБ. Те ще се лишат от някои източници на приходи – например, комисиони за превалутиране.

Освен това БНБ ще трябва да направи капиталова вноска в ЕЦБ, както и да прехвърли част от резервите си. България трябва да направи вноска в Европейския механизъм за стабилност, чийто размер е обект на преговори и вероятно ще надхвърли 1 млрд. лева.

Еднократни разходи на икономиката. Като контрапункт на намалените транзакционни разходи, ще бъдат направени и еднократни разходи на държавата и бизнеса, свързани с прехода към евро – това са разходи за логистика, сигурност, информационна кампания, пренастройване на бизнес процесите, промяна на договори и промяна на информационните системи, като последният е най-важен. В Латвия например тези разходи бяха оценени на 1% от БВП, а в първите страни, въвели еврото – 0.5%.

Обобщено:

• Ще има контрол от Европа върху банките и БНБ от страна на Еверопейската Централна Банка и Еврпейския Банков Орган. Това ще направи машинации като КТБ, много по-трудни;
• Политиците ще имат по-малко възможности за крадене. Финансирането на приятелски фирми, чрез схеми като КТБ и ББР, ще бъде поне малко затруднено;
• Олигарсите, които си имат банки, ще заграбват активи по-трудно с парите на доверчивите вложители, заради по-затегнатия европейски контрол;
• Ще намалеят приходите от обмяна на валута на банките и обменните бюра. В момента, една от най-често обменяните валути в България е еврото, а тази нужда ще отпадне;
• Ще намалеят таксите за валутни преводи на банките. В момента, българските банки налагат неоправдано високи такси за преводи в евро, каквито няма никъде в Европа;
• Ще отпаднат таксите и курсовите разлики за превалутиране на картови плащния в евро. Независимо от фиксирания курс на лева и еврото, банките, в момента, прилагат доста неизгодни обменни курсове, а някои и допълнителни такси за превалутиране;
• Повишено доверие към България от страна на външните инвеститори. Влизането в Еврозоната ни прави по-малко рискови за инвеститорите, заради засиления надзор и спазването на определени финансови и бизнес стандарти.
• По-ниската цена на кредитиране на държавно ниво може да повиши държавния дълг. Това не е непременно лошо, ако се използва за стимулиране на растежа на икономиката, а не за политически удобни харчове, но изкушението сред управляващите е голямо.
• Използване на паричния ресурс на валутния борд за развитие на икономиката. Няма да има нужда от поддръжката на валутен резерв, тъй като ЕЦБ ще осигури ликвидност като кредитор от последна инстанция.

Заключителни думи

Въпросът, който стои пред България, е не дали, а кога ще се присъедини към паричния съюз и ще замени лева с евро. Ако този момент бъде избран неподходящо, негативните последствия напълно ще обезценят и обезсмислят позитивните. И все пак, преходът няма да бъде толкова труден, защото се намираме в условия на валутен борд и има фиксирано съотношение между лев и евро.